Моята лична история в Банище, как започна всичко
Баща ми се пенсионира преди няколко години - Петър Дечев, имаше щастието още да не е фалирало Кремиковци и взеха че му изплатиха няколко заплати. Към тях добави и средствата от продаден наскоро ненужен имот с 10-ки наследници и потърси къща, която да се ползва за Вила.
Условията по които се избираше къща:
1. Не ми трябват улици - улици си имам в София, искам да е диво.
2. Нямам пари за "прогимназия", а дори и да имам не искам... няма кой да я поддържа.
3. Къщата да е малка - двора да е голям, там ще расте внука ми.
След всички препъникамъни, съвсем случайно от вестника попадна на обява за продажба на къща в с. Банище, 60км. от София, тихо, спокойно, има рекичка, планина, връх, вода... къщата е на 1 етаж, 2 стаи с малко холче, а предверието превърнато в мака кухня.
Човека от който купихме къщата се оказа препродавач, купил я от хорица дето не могат да я поддържат за 5-6 хил.лв., добавил към тях още 10хил.лв. и я продаде. Е, беше направил някои подобрения, уж! Но не му се сърдим...
Баща ми определено табиетлия започна да вкарва цялата пенсия и любов в къщата, оправи се двора, боядиса се тук там, смениха се улуците, разкопа се градинката.... за няколко години мястото се превърна в китно местенце, където синът ми Петър, кръстен на дядо си расте на воля с комшийските деца през лятото. А през зимата споделя с мен и майка му уюта на печката в хола с нещо сготвено на бързо...
Това, което е уникално за мен е самата идилия, планина от едната страна, малка рекичка от другата, баири, балкани, маршрути за разходка - просто страхотно.... а сега и сайт на селото направен от добри хорица, които ми дават възможност да споделям тези мисли.
Благодаря!